Четири вида хранителни продукти са по-скъпи в момента в България, отколкото

Четири типа хранителни артикули са по-скъпи в момента в България, в сравнение с в Германия, демонстрира изследване на комерсиалната верига " Лидл ". То е направено измежду 21 хранителни артикули, съпоставими по качество и грамаж.

По-скъпи у нас се оказали две разнообразни разфасовки яйца, кашкавал и прясно мляко. Така да вземем за пример в супермаркетите на " Лидл " в Германия цената на едно яйце е 0.39 лева, до момента в който у нас то е 0.50 лева Литър прясно мляко с масленост 3.5% в Германия се продава за 2.25 лева, до момента в който същата марка у нас струва 2.59 лева.  Кило кашкавал от една и съща марка в Германия коства 13.01 лева, а у нас 16.50 лева



Ръководството на българското дружество на комерсиалната верига даде специфична конференция, с цел да показа своите сравнителни данни за цените, недоволна от посочваните в общественото пространство сравнения на разнообразни по качество и грамаж артикули. Това се случва и на фона на представени от министъра на стопанската система Никола Стоянов данни за цени на храни у нас и в чужбина, събрани от комерсиалните ни аташета зад граница.

От " Лидл " също по този начин оспориха твърдения на производители и представители на държавните институции, че търговците по веригата начисляват големи надценки от 50-60% и повече, с което значително оскъпяват питателните артикули за крайните клиенти.

" Търговските вериги печелят от оборот, а не от изкуствено завишение на цената ", увери Милена Драгийска, изпълнителен шеф на " Лидл България ". Тя уточни, че рентабилността на сдружението у нас е ниска - в порядъка на 3 до 5%. За 2020 година рентабилността е била 4.85%, а за 2021 година - 4.73%, което значи, че на всеки 100 лева приход търговската верига осъществя 4.85 лева облага. Каква е рентабилността за миналата 2022 година, когато бе регистрирана рекордна за последните десетина години инфлация, обаче не бе обявено, защото финансовият доклад на компанията още не бил одитиран.

Какво се случва от производителя до рафта?

В ценообразуването откакто стоката напусне производителя или вносителя има голям брой разходи и в реалност облагата най-после се оказва доста ниска - да вземем за пример за стока със междинна цена от 20 лева облагата ни е по-малко от 1 лев, показаха от омпанията.

За сметка на търговеца са разходите за превоз от всички неговите доставчици - локални производители и вносители - до двете складови бази у нас, тяхната поддръжка с съоръжение и хладилна техника, както и превоза по-късно до 116-те магазини в страната. Прибавят се и режийните за ток, отопление и поддръжка на всички обекти, заплати, бракувана стока. Всички разноски за маркетинг са за сметка на веригата, като доставчиците не се товарят с никакви такси, твърдят от " Лидл ". От компанията отхвърлиха да разясняват дали са единствената комерсиална верига у нас, която не начислява на доставчиците си спомагателни такси. 

За въпросните 4 артикули, които у нас излизат по-скъпи, в сравнение с в Германия, от " Лидл " показаха, че повода е в дефицита на локална суровина и нуждата от по-големи количества импорт. При този импорт се завишавали разходите за превоз. Влияние оказвал и по-високият размер на дотациите, които селските стопани от други европейски страни получават в съпоставяне с българските животновъди и земеделци. Освен това в Германия комерсиалната верига осъществя икономии от мащаба - там има над 3200 супермаркета, до момента в който у нас те са 116 на брой. Влияние оказва и фактът, че в Германия ДДС за всички хранителни артикули е 7%, до момента в който при нас е 20%, като се изключи хляба, където ставката е нула.

Масирани инспекции

От 15 февруари насам обектите на комерсиалната верига са подложени на систематични инспекции от КЗП и Национална агенция за приходите. Към момента са открити две нарушавания. НАП е съставила акт на магазин от веригата, в който в една от касите е открит кочан - от " Лидл " изясняват съществуването му при положение на срив на електронната връзка със сървъра на НАП. Направено е и наставление от БАХБ по сигнал на консуматор, който се почувствал измамен за произхода на закупени ядки.

" Нелоялните търговски практики в нашето законодателство са хармонизирани със законодателството на Европейски Съюз. Така че не може да се твърди, че не са добре написани у нас ", разяснява Милена Драгийска непрестанните изказвания на служебния кабинет, че би трябвало да се трансформират закони и да се пренаписват наредби, с цел да се вкарат по-ясни дефиниции и процедури за гонене на нелоялните търговски практики. Според Драгийска би трябвало да се направи сериозен разбор и оценка на въздействието, в случай че се подхващат такива промени, " с цел да не доведат до по-големи бели ".

Като " тежка административна процедура " дефинираха от комерсиалната верига лансираното от министъра на стопанската система желание да се вкара условие всеки търговец да осведоми Комисията за отбрана на потребителите, в случай че начислява надценка по-висока от 20% или 25%. Според министър Стоянов в тези случаи КЗП трябвало да прави инспекции за какво търговецът желае по-висока надценка.

" Подобно жонглиране с проценти - 20-25% - е несериозно. Не мога и да си показва по какъв начин ще действа сходна процедура. Ние би трябвало да назначим специфични хора, които да обслужват КЗП. А и за кого ще важи това обвързване да се осведоми КЗП - за всички търговци в страната или единствено за някои търговски вериги? Трябва доста съществено да се претеглят плюсовете и минусите и действителният резултат ", разяснява Драгийска. 

От " Лидл " предизвестиха, че слагането на всевъзможни ценови тавани ще има противоположен резултат и образец за това е държавната политика на Унгария, която провокира най-високата инфлация в тази страна от целия Европейски Съюз за предходната година.